Генерализирана тревожност

Ако резултатът от теста е положителен, е важно специалист да установи дали действително страдате от генерализирана тревожност или пък дали симптомите Ви не се обясняват по-добре от друго разстройство, като например паническо разстройство, агорафобия, социална фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес и др..

Генерализираната тревожност е едно от най-разпространените психични разстройства — приблизително всеки десети човек се сблъсква с нея някога през живота си.

Произход на генерализираната тревожност

Съществуват различни причини за възникването на генерализирано тревожно разстройство:

• външни стресори като например: финансови, професионални или здравословни проблеми, междуличностни конфликти, но също и дребни неприятности;
• генетично предразположение (около 30% от риска);
• заучени нагласи и емоционални реакции, обикновено възприети от родителите, като например опасения и тревоги за възможни бъдещи беди и нещастия и преувеличаване на вероятността за настъпването им.

Медикаментозна терапия

Много от модерните антидепресанти (като напр. SSRI) имат анксиолитично действие и повлияват добре и генерализираната тревожност. За съжаление обаче тя често се появява отново след спиране на медикаментите.

Когнитивна поведенческа терапия

Съвременното схващане е, че генерализираната тревожност се причинява и поддържа от:

• неспособност за толериране на неизвестност;
• дълбоко (ирационално) убеждение, че тревогата предотвратява възможни беди и катастрофи (възприемани като много по-вероятни, отколкото са в действителност);
• нагласата, че страхът е „лоша“ и неприемлива емоция и че усещанията свързани със страха са непоносими и опасни;
• заучено поведение на (успешни или неуспешни, отчаяни) опити за избягване на неприятните преживявания, включително и усилия за избягване на самата тревога, поради страх от нея (страх от страха);
• липса на въодушевление и удовлетворение, поради избягването на дейности, които са необходими за постигането на собствените цели и утвърждаването на личните ценности и създават усещане за смислен и пълноценен живот.

Този модел прави генерализираната тревожност идеален обект за интервенции основани на осъзнатост. Един от най-успешните когнитивно-поведенчески протоколи включва упражнения по формална медитация и прилагането на усвоените чрез тези упражнения умения за осъзнаване и промяна на нездравословните поведения.

Основна цел е преодоляването на дълбоко вкоренения ни навик да избягваме неприятни емоции и усещания. Учим се съзнателно да приемаме и директно да преживяваме плашещите чувства вместо да се изолираме от тях като се отдаваме на тревожни мисли. Това е изключително важно, защото бягайки от неприятните чувства, ние се ограничаваме все повече, отказваме се от важни, ценни и потенциално лечебни преживявания и тревожността завладява все по-големи територии в живота ни.

Друг елемент на тази терапия е анализът на личните ни ценности и свързаните с тях цели. Резултатите от този анализ се използват за съзнателно изграждане на поведения и навици, които са необходими за постигането на целите и утвърждаването на ценностите ни.