Депресия

Ако сте били в депресивно настроение в продължение на 2 години (или по-дълго) и през това време сте изпитвали и някои от другите симптоми (2 или повече), е възможно да страдате от хронична депресия. Ако удовлетворявате критериите (А, Б и В) за депресивен епизод, тогава е важно да се установи дали този епизод не е отрицателния полюс на биполярно афективно разстройство (БАР), което освен депресия включва и епизоди на мания или хипомания. Това е важно, защото терапевтичните подходи при (униполярна) депресия и БАР са различни като при БАР медикаментозното лечение играе значително по-важна роля. Униполярната депресия е най-широко разпространеното психично разстройство — приблизително всеки пети човек се сблъсква с нея поне веднъж през живота си. (Затова и по-нататък в този текст ще бъде наричана просто „депресия“ вместо „униполярна депресия“.)

Произход на депресията

Съществуват различни причини за отключването на депресивен епизод:

• външни стресори като например: финансови, професионални или здравословни проблеми, междуличностни конфликти, важни житейски промени (не непременно отрицателни!);
• генетично предразположение (около 40% от риска);
• физиологични причини като например липса на някои невротрансмитери (моноамини) в определени системи на мозъка;
• заучени нагласи, модели на мислене и поведения: общ мироглед, отношение към света и другите хора, дълбоки (несъзнателни) убеждения, придобити навици, емоционални реакции, интерпретации на ситуации и събития, автоматични мисли и действия и т.н.

Медикаментозна терапия

Физиологичните причини обикновено са обект на медикаментозната терапия. Антидепресантите възстановяват нарушения невротрансмитерен баланс в мозъка и така подобряват настроението. С подобреното настроение намаляват и мрачните мисли и нездравословните навици, а здравословните поведения и навици се установяват отново. За съжаление обаче депресията често се завръща след преустановяването на приема на медикаментите.

Психотерапия

Заучените нагласи, мисловни модели и поведения са обект на психотерапевтичните интервенции. Тук ще споменем някои от най-разпространените когнитивно-поведенчески подходи.

Поведенчески интервенции

Множество изследвания са показали, че определени вредни поведения възникват в резултат на ситуации, в които човек няма (или мисли, или усеща, че няма) контрол върху околната среда, чувства се безпомощен, изложен на непредвидими събития и нищо, което предприема, не дава резултат. Такива преживявания научават потърпевшия/ата, че няма смисъл да се опитва да се бори или да променя нещо, защото няма смисъл, защото той/тя е безсилен/на. Затова най-простите интервенции включват активирането на елементарни дейности, които носят непосредствено чувство за справяне с малки, леки, ежедневни задачи и така постепенно възвръщат чувството за контрол. С напредването на терапията се включват все по-сложни или по-тежки задачи.

Основни препятствия пред усвояването на здравословни поведения е избягването на неприятни емоции (срам, чувство за несигурност и др.) както и мисловното „предъвкване“ на едни и същи, повтарящи се отново и отново въпроси и теми. Затова поведенческите интервенции включват и практикуването на осъзнатост особено по време на извършването на дейности, които са част от терапията. Човек се учи да насочва вниманието си към непосредственото преживяване в настоящия момент, дори то да е неприятно или плашещо и да го подтиква към избягване и/или предъвкване. Формалната медитационна практика на осъзнатост може да бъде изключително полезна за усвояването на нужните умения, стига депресията да не е в твърде тежка фаза. Важността на съзнателното внимание при поведенческите интервенции демонстрира факта, че всяка модерна поведенческа терапия включва и когнитивни компоненти.

Когнитивни интервенции

Обект на когнитивните интервенции са депресивните мисли — тяхното съдържание („Аз съм безпомощен/на.“, „Светът е враждебен и опасен.“, „Бъдещето е безнадеждно.“) и тяхната структура и динамика (цикличност, повтаряне, предъвкване, задълбаване, усилване). Депресивните мисловни модели са не само една от причините за поддържането и усилването на актуалния депресивен епизод, но с всеки следващ епизод се превръщат във все по-важен фактор предизвикващ нови пристъпи на депресия, отключени от все по-дребни външни причини. С други думи: преживяният опит от предишните депресивни епизоди научава човека да се депресира все по-лесно. Този порочен кръг трябва да бъде прекъснат, като депресивните мисли, интерпретации и убеждения биват осъзнати, подложени на критичен анализ и разобличени като непълни, изкривени или откровено погрешни.

Започва се с т.нар. „автоматични мисли“ като напр. „Той ме погледна странно, явно ме намира за грозна (или дебела, тъпа, противна, и т.н.)“; или: „Не се справям с работата/ученето, следователно съм неудачник (бездарник, боклук, нищожество...).“. Постпенно се стига до осъзнаването на все по-дълбоки, до сега неосъзнати убеждения като напр. „Аз не заслужавам да бъда обичан(а) и затова мен никой, никога няма да ме обича.“; или: „Ако се разкрия истински (покажа чувствата си) пред някого той/тя неминуемо ще се разгневи/отврати от мен (или ще ме използва/нарани).“. Такива дълбоки убеждения и нагласи обикновено са заучени в детството, във взаимоотношенията с най-важните за детето хора — родителите или други централни фигури — и поради това са трудни не само за променяне, но дори и за осъзнаване и формулиране.

Когнитивна терапия чрез осъзнаване (КТО)

От началото на този век съществува и една много интересна алтернатива на чисто медикаментозното лечение и психотерапевтичните интервенции. Хора, които са излезли с помощта на медикаменти от последния си епизод на депресия, могат да преминат през курс по когнитивна терапия чрез осъзнаване (КТО, или също „когнитивна терапия основана на осъзнатост“), която да им даде защита срещу бъдещи епизоди. Курсът е преди всичко обучение по медитация, която се прилага специално за осъзнаване на връзките между мисли, емоции, телесни усещания и действия и дистанциране от депресивните мисли — разглеждането им именно като мисли, а не като реалност, даденост, истината за себе си и света и т.н. КТО може да бъде една доста икономична алтернатива на индивидуалната терапия, тъй като обикновено се провежда в групов формат.

Обобщение

Никой не е застрахован срещу депресията — вероятността да преживеем поне един депресивен епизод през живота си е най-малко 20%. Но депресията не е проклятие, срещу което сме безсилни (дори и да ни се струва така, когато ни връхлети). Съществуват ефективни медикаментозни и психологически интервенции срещу депресията. Централен принцип при психотерапевтичните подходи е осъзнаването на порочните поведенчески и мисловни модели и заместването им с по-здравословни и по-реалистични такива. Този вид учене на нови, по-адекватни и по-адаптивни нагласи и поведения е най-сигурната защита срещу нови депресивни реакции при бъдещи неблагоприятни събития.