Силата на съзнателното внимание

Осъзнатостта (англ.: mindfulness) присъства като централен лечебен принцип в основните психотерапевтични направления. Обаче едно от най-интересните развития от последните десетилетия е възприемането и прилагането на този принцип от когнитивната поведенческа терапия (КПТ).

Осъзнаването като лечебен принцип в КПТ

В резултат на най-новите развития в КПТ култивирането на осъзнатост се открои като мощен терапевтичен метод, а определени будистки медитационни практики се превърнаха в ефективни терапевтични техники. Тези развития са плод преди всичко на работата и усилията на Джон Кабат-Зин, Марк Уилямс, Джон Тийсдейл и Зиндел Сегал.

КПТ се основава в най-голяма степен на строги научни принципи. Затова е интересно, че именно КПТ интегрира в своите модели и методи някои концепции и практики възприети от Будизма — от една религиозно-философска традиция. Но може би това не е толкова странно: класическата когнитивна терапия също черпи вдъхновение от други антични философски школи, особено от стоицизма. Може би по-интересно е, че преди около 2500 години хора в Индия и в Гърция приблизително едновременно и независимо разбират, че човек страда не само от неблагоприятните обстоятелства и събития, но и от начина, по който ги интерпретира; че изкривеното възприятие на света само по себе си причинява дори повече страдание отколкото обективните явления като природни бедствия, наранявания, болести, смърт; и че пътят за преодоляване на това страдание е развиването и практикуването на осъзнатост.

Това древно познание бива преоткрито от нас, модерните хора. Осъзнавайки ясно и дълбоко собствените си нагласи, убеждения, мисли и действия, чрез които причиняваме страдание на себе си и на близките си, ние поставяме началото на промяна, която води до освобождение от страданието. Медитацията е едно от средствата за развиването на тази осъзнатост.

Какво означава осъзнатост?

Думите „осъзнатост“ и „осъзнаване“ имат определен смисъл в контекста на съвременната клинична и консултативна психология. Те включват

• определени общи ценности, например: „самопознанието е по-добро от самозаблудата“;
• специфична нагласа или „дух“ на смелост, изследователски интерес и готовност за безусловно приемане дори на най-плашещите и болезнени открития;
• конкретни интелектуални познания: „мислите не са реалност“, „и най-интензивният страх е просто временно душевно състояние“, и т.н.;
• определени когнитивни умения: за съсредоточаване на вниманието, самовглъбяване, способност за дистанцирано възприятие на потока от телесни усещания, емоции, мисли, настроения и изучаването на тези процеси и взаимовръзките между тях;
• специфични медитативни практики и други упражнения за култивиране и развиване на изброените ценности, нагласи, познания и умения.

Осъзнатостта не е определено състояние на съзнанието, към което да се сремим по време на медитация; тя е по-скоро процес, при който не се стремим към някакво определено състояние, не преследваме никаква цел, нищо не правим, а просто осъзнаваме и приемаме всяко възприятие, което попада във фокуса на вниманието ни, без да се опитваме да го променяме или отхвърляме. Осъзнаване може да се практикува не само по време на формална медитация, но и при всяка друга дейност — освен може би по време на сън. (Именно защото става дума по-скоро за процес отколкото за състояние, аз лично предпочитам термина „осъзнаване“ пред „осъзнатост“.)

Осъзнатост в комуникацията

Един от най-мощните методи за развиване на осъзнатост е контактът между двама (или повече) души, които са си поставили за цел внимателно да наблюдават собствените си реакции и поведение и тези на партньора в процеса на комуникация. Гещалт терапията и клиент-центрираният подход в консултирането са пример за това как връзката между терапевт и клиент се превръща в катализатор на трудния процес на осъзнаване и лечебна промяна.