Клиент-центрираният подход в консултативната психология

Основополагащата дейност на Карл Роджърс стартира едно развитие в клиничната психология, в резултат на което днес всички сериозни психотераевтични школи приемат факта, че без изграждането на определен тип връзка между терапевт/консултант и клиент, всякакви методи, интервенции и техники са повече или по-малко безрезултатни. Ако няма взаимно уважение, доверие, разбирателство и желание за сътрудничество, е малко вероятно да бъде постигнат успех. Терапевтът/консултантът активно допринася за изграждането и опазването на този тип връзка като развива у себе си и изразява с поведението си следните нагласи:

• естественост: честност, искреност, непрестореност на поведението;
• уважение: безусловно приемане без осъждане на клиента като автономна личност със собствени нагласи, убеждения и поведения, евентуално много различни от тези на терапевта;
• емпатия: искрено желание да разбере, почувства и съпреживее на най-дълбоко възможно ниво света на клиента с всички негови усещания, емоции и душевни състояния.

Осъзнатост в клиент-центрираният подход

Осъзнатостта играе централна роля в клиент-центрираната терапия и клиент-центрираното психологическо консултиране.

Осъзнатост на терапевта/консултанта

В резултат на огромния си опит Роджърс открива, че развиването и поддържането на естественост, уважение и емпатия изисква от консултанта непрекъснато, ясно и дълбоко осъзнаване на собствените му мисли, чувства и реакции свързани с клиента. Например, ако терапевтът поради някакви причини дълбоко в себе си изпитва надменност, той непременно трябва да осъзнае това свое отношение към клиента в момента, в който се случва, за да не позволи то да отрови връзката и да попречи на успеха на терапията. Същото важи и ако консултантът например изпитва прекомерно възхищение, защото открива (или си мисли, че открива) у клиента положителни качества, които той, консултантът, (си мисли, че) не притежава.

Осъзнатост на клиента

Роджърс и сътрудниците му изследват не само необходимите условия за успеха на терапията, но и конкретните процеси, които водят до успех. Резултатите от тези изследвания показват, че плодотворната терапевтична връзка дава възможност на клиента да насочи съзнателното си внимание към собствените преживявания на най-дълбоко физиологично, емоционално и мисловно ниво. Когато това се случва, клиентът открива аспекти на личността си, които са му били непознати. Някои от тях са пораждали конфликти, често драматични, които са го мотивирали да потърси професионална помощ. Осъзнатостта води до себепознание, което дори да е мъчително, е необходимо за преодоляването на вътрешните конфликти и страданието породено от непознаването и неразбирането на себе си. Ако искаме да се изразим на езика използван от Карл Роджърс: осъзнавайки и опознавайки собствената си личност, човек става тази личност, започва да бъде тази личност и постига освобождение.