Медитация и осъзнатост

Медитацията е класически метод за развиване на осъзнатост, възприет и от съвременната когнитивна поведенческа терапия

Когнитивната терапия чрез осъзнаване (КТО; англ.: mindfulness-based cognitive therapy, MBCT) е съвременно развитие в когнитивната поведенческа терапия (КПТ). КТО е доказано ефективна при депресия и тревожност. Изследва се и приложението ѝ при различни други форми на страдание. Основният елемент на КТО са упражненията във формална медитация.

Всяка медитация включва поне два елемента: съсредоточаване на вниманието (концентрация) и осъзнатост. В медитацията, която се практикува с психотерапевтична цел, осъзнатостта играе много по-важна роля от концентрацията. Причините са две:

Дълбоките нива на концентрация са трудни за постигане и изискват усилия и талант сравними с тези необходими за овладяването на сериозни музикални или спортни умения.
Няма много данни от клинични изследвания демонстриращи дълготраен лечебен ефект от практикуването на концентративна медитация; обаче има много научни резултати показващи директна връзка между практикуването на осъзнатост и постигането на лечебна промяна.

Концентративните техники са привлекателни за много хора (стига да могат да ги овладеят в някаква степен), защото ефектите на концентрацията са непосредствени и много приятни. Състоянията на повишена медитативна концентрация се отличават с намаляване или дори изчезване на тревожността, спокойствие и яснота на ума и могат да достигнат до усещане за блаженство или — при дълбоко съсредоточаване на вниманието — дори до екстаз. Но тези състояния за временни. Пристрастяването към тях може даже да доведе до допълнителни проблеми като разочарование и депресия поради загубата на концентрацията.

Осъзнатостта през повечето време не се усеща като приятна. Удовлетворението идва едва, когато се стигне до някакъв вид прозрение, което е резултат от — понякога доста дълъг, а на моменти и болезнен — лечебен процес.

Пример: Жена, която като момиче е била жертва на сексуален тормоз от страна на близки роднини и страда от рецидивираща депресия, преминава през осем-седмичен курс по КТО и започва да медитира ежедневно. Идва поредният епизод на депресия. Тя се бори и успява да функционира и да върши работата си, която е високо отговорна; но е все по-отчаяна и всяка сутрин не знае, дали това няма да е денят, когато ще настъпи „тоталният“ срив. В отчаянието си започва да мисли, че медитацията е безсмислена и не може вече да ѝ помогне. Въпреки това продължава да медитира. Един ден, по време на медитация осъзнава, че тя не е виновна за сексуалния тормоз, на който е била подложена като малка. Естествено тя винаги го е знаела и рационално е била напълно убедена в това. Но изглежда някъде дълбоко се е криело някакво неосъзнато убеждение, че тя е виновна, лоша, проклета или някакво подобно саморазрушително внушение. Прозрението, което получава по време на медитацията, е непосредствено преживяване на истината за нейната стара травма и затова има траен лечебен ефект. (След това тя започва бавно, но сигурно да излиза от депресията.)

Разбира се ефектът от медитацията на осъзнавенето съвсем не винаги се проявява по такъв драматичен начин. По-често лечебният процес се осъществява бавно и постепенно в резултат на множество малки прозрения и положителни промени. При всички случаи редовната медитативна практика и неформалните упражнения за осъзнатост в ежедневието са важна предпоставка за успех.

< Предишна Следваща >