Паник атаки

Ако резултатът от теста е положителен, е важно специалист да установи дали страдате от паническо разстройство или преживявате паник атаки причинени от друго разстройство, като например, агорафобия, социална фобия, специфична фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес и др..

Паник атаките са много разпространено явление — приблизително всеки пети човек преживява паник атака някога през живота си. В част от тези случаи хората развиват паническо разстройство, което може да причинява голямо страдание и силно да ограничава и ограбва живота на човека.

Произход на паническото разстройство

Съществуват различни причини за възникването на паническото разстройство:

• външни стресори като например: финансови, професионални или здравословни проблеми, междуличностни конфликти;
• генетично предразположение (30-50% от риска);
• събития в детството: тежко заболяване, преживяна травма, свръхзагрижени и предпазливи на родители
• заучени нагласи и емоционални реакции обикновено възприети от родителите:
  • свръхчувствителност към лек дискомфорт и други безобидни телесни усещания
  • убеждението, че страхът е „лоша“ и неприемлива емоция и че усещанията свързани със страха са непоносими и опасни,
  • различни поведения целящи избягване на беди.

Медикаментозна терапия

Много от модерните антидепресанти (като напр. SSRI) имат анксиолитично действие и повлияват добре и паниката. За съжаление обаче тя често се появява отново след спиране на медикаментите.

Когнитивна поведенческа терапия

Съвременното схващане е, че основна причина за паническото разстройство е интерпретацията на нормални и безобидни физиологични реакции като опасни и застрашаващи здравето или живота. Такава интерпретация предизвиква положителна обратна връзка между страха и физиологичната проява на страха, т.е. телесните проявления на страха предизвикват още по-силен страх. Например нормалното покачването на кръвното налягане и учестеният пулс вследствие на физическа активност или на силни емоции предизвикват усещания, които биват възприети като сигнал, че „нещо става със сърцето ми“. Това предизвиква силен страх, който е съпътстван от физиологични реакции (още по-силен пулс, треперене, изпотяване и т.н.) и съответните им усещания, които „потвърждават“ сигнала за опасност и надвиснала беда, което още повече усилва страха и т.н..

Важен фактор поддържащ дълбокото убеждение, че паник атаките са опасни за живота и здравето, е избягването на дейности и ситуации, които се възприемат като застрашителни, защото биха могли да предизвикат паника атака. Полагайки всички усилия за избягване на паник атаките, човек никога не може да научи и разбере, че всъщност нищо лошо няма да се случи (няма да получи инфаркт, няма да умре, няма да полудее и т.н) ако престане да се бори с тях. Въпреки, че паник атаките продължават да си се случват с пълна сила, се поддържа илюзията, че усилията за избягването им са предотвратили нещо много по-ужасно („окончателен“ нервен срив, полудяване, „пълен“ разпад или смърт).

Когнитивната поведенческа терапия има за цел да прекъсне положителната обратна връзка между страха и породените от него (или от друга безобидна причина) усещания. Човек се учи как да „се сприятели“ с паниката и ужасните усещания. Централна роля отново играе осъзнаването на връзката между интерпретацията на усещанията и породения страх. Например простата демонстрацията, как въртенето на въртящ се стол предизвиква световъртеж и гадене, които (почти) не се различават от тези изпитвани по време на паник атака, може да мъничко да разчупи убеждението, че тези усещания са опасни. При това е важно да се култивира готовността за приемане на страха и плашещите усещания, т.е. отказа от избягването им. Безусловното приемане на преживяването е централна характеристика на осъзнатостта. Тя постепенно променя дълбоките убеждения и нагласи относно паник атаките и по този начин трайно отслабва положителната обратна връзка между физиологични усещания и страх.